Васил Захариев

Васил Захариев (1895–1971)

Васил Захариев (8.06.1895 – 28.11.1971) е роден в Самоков. През 1911 г. постъпва в Художествената академия и след голямо прекъсване заради участие във войните завършва при проф. Цено Тодоров и проф. Харалампи Тачев. Специализира в Държавната академия за графични изкуства и украса на книгата в Лайпциг при професорите Колб и Мюлер. От 1929 г. е професор по графика и декоративно изкуство в Художествената академия, на която 4 години е и директор. Работи основно в областта на приложната графика, илюстрацията на книги, пощенски марки, банкноти, екслибриси. Той е първият български художник, чиито творби са показани на международна изложба на библиотечния знак – през 1929 г. в Загреб. Автор е на литографии, черно-бели и цветни гравюри на дърво и линолеум. Негови произведения са притежание на български и чуждестранни галерии, като Галерията за модерно изкуство във Венеция. Създава сериозно по обем публицистично творчество.