Дечко Узунов

/1899 – 1986/

Дечко Узунов е роден в Казанлък, където е бил ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище в класа на проф. Петко Клисуров. През 1922 г. Узунов заминава за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Там се запознава с творчеството на най-големите майстори на живописта. След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г. Свързва се с кръга „Родно изкуство“, прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин. Художественото му наследство е изключително разнообразно на теми, жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети. Произведения на Дечко Узинов се съхраняват в колекциите на престижни галерии и музеи в България и чужбина.