Димитър Киров, известен също като ДиКиро, е роден на 20 май 1935 г. в Истанбул, Турция. През 1959 г. завършва монументална и декоративна живопис в Художествената академия, София, в класа на проф. Георги Богданов. Твори в областта на живописта и монументалното изкуство. Заедно с Йоан Левиев, Георги Божилов, Любен Диманов и др., ДиКиро е част от групата пловдивски художници, смятани през 60-те г. на ХХ в. за проводници на западната култура в изкуството, за ексцентрични и провокативни творци, неподвластни на клишетата на социалистическия реализъм. Художественият стил на Димитър Киров често се асоциира с експлозията от цветове, изпълваща неговите платна, фрески, мозайки и сграфита. През творческия си път художникът се спира многократно на темата за миналото – вълнува го както антично-митологичното време (цикълът „Орфей“), така и легендите и напластяванията в българската история ( цикълът „Далеч в историята“ ). Тук характерен е разслоеният образ на героите – ДиКиро използва този похват и при изобразяване на светците-мъченици в циклите „Икони“ и „Кръста“. Особено дълбоко чувство влага в рисуването на пейзажи от трите града, останали завинаги в сърцето му – Пловдив, Истанбул и Париж. Димитър Киров е носител на множество национални и международни почетни награди и титли. Произведенията му се намират в музеи частни колекции в България и в целия свят. Умира на 23 октомври 2008 г. в София.
